При убеждаващата комуникация информационния процес не е еднозначно определен и по съдържание и по форма. Това се дължи на качествената му определеност като убеждение, което е психически процес, протичащ на основата на логическото мислене и е възможен в и чрез комуникацията. Убеждението да се приема „ метод на въздействие на съзнанието на индивида, осъзнаване на логическото подреждане съдържанието на неговите съждения” и като „представи или идеи, ориентиращи индивида в неговото отношение към действителността и мотивиращ неговото поведение.
Като се има в предвид схващането на комуникативното отношение в една от четири елементната структура – предмет, начинател, комуникативно звено и възприемащ, където комуникационен идеал е „пълното информационно удвояване” на комуникационните обект и субект при посредничество на комуникатора можем да преструктурираме това отношение така, че да съответства на отношението на субекта така,че да съответства на отношението на убеждаване. Четири са основополагащите съставки на комуникативната дейност – двамата нейни носители, свързващото ги звено и предмет на това звено информация.
При възприемането на този модел на риториката е необходимо да имаме предвид условното присъствие на обекта или предмета на информацията като част от реторичния аргумент, като образност, словесни наглед и понякога-като действителност, която верифицира аргумента, реторическото отношение, за разлика от философския модел, предполага наместване на действителната практика, стояща като материална основа на всяка една реторическа ситуация.
Наличието на логика
Същността на убеждаващата комуникация ще търсим в аргументацията, чиято основна единица – реторически елемент, ще бъдат отправна точка за анализ на комуникативната ситуация, насочена кум убеждаване. Реторичният аргумент – целта движеща контекста и формата на контекста от материални технически и речеви действия между субекта и субекта на общуването, които насочват когнитивните съотношения към съответствие и съгласие.
В многовековното си развитие риториката никога не е била разбирана еднозначни. Схващана като теория „търсеща” наличните средства да убеждаваме във всеки един момент, и като самото изкуство на убеждението, тя е насочена към явлението убеждаваща комуникация.
С известни модификации понятието „убеждение присъства във всяко определение на реториката. Независимо от критичното си отношение към риториката като лекарство, Сократ я определя като убеждение, а след него и Платон възприема този възглед. Но докато по думите на Сократ „ реториката е изкуство да се повеждат душите”, Аристотел, на който се дължат всички систематизирания на риториката в древността, свързва риториката преди всичко с логическото мислене, като не пренебрегват въпросите на стила и политическото изкуство.
Източник: Новини и анализи – pss.bg